Беше „Лукановата зима“, Кашпировски правеше заклинания по телевизията. Преди да вляза в „Шератон“, видях пред църквата тълпа, която крещеше „Чудо!“, защото един си захвърли патериците, а друг стана от инвалидна количка и проходи. Нямаше смисъл да гледам повече мистификации и влязох, за да се запозная с американеца. Когато ме покани[…]
Писаници
О, бела чао, бела чао…
Всяка година в края на април италианците официално отбелязваха деня на своето освобождение от фашизма през 1945. През 2003, за първи път от 58 години насам, това не стана. Силвио Берлускони се покри. Казано по-културно – той стана incommunicado. Една от италианските партии е наследница на фашисткото движение на Мусолини[…]
Брадвата на поляка
Х. Сенкевич е разказал как срещу тежкия тевтонски меч на рицаря кръстоносец застанал гордият поляк със своята брадва. И казал: „Това е брадвата на прадядо ми.“ Какво? Адам Михник* се засмя и повтори: Полякът казал: „Това е брадвата на прадядо ми. Моят баща й смени лезвието. Моят дядо й сменил[…]
Две картини на Салвадор Дали
Quod erat demonstrandum – казвахме накрая и оставяхме тебешира при големия пергел и ъгломера до черната дъска. В час по геометрия някогашните ученици доказвахме теоремите, завършвайки със съответния латински израз; не е за вярване. Това беше отдавна. Сега не доказвам, а разказвам. Нещата, които не разбирам. Например как така на[…]
Език, медии
В „Икономист“ от 29 януари прочетох статията „Talking down“ за развитието на английския език и се сетих, че и у нас тези дни някой предложи закон за защита на българския език. Забавна идея. За да глобяваме политиците, медиите и рекламаджиите, които безчинстват с „езика свещен на нашите деди“, ще трябва[…]
Спомен за Николай Хайтов
Жени Божилова каза: – Джимо, я да преведеш „Повелителят на мухите“. – Ще я преведе, аз ти обещавам – отвърна вместо мен Тодор Вълчев, който тогава превеждаше „Писма от земята на Марк Твен“. На Тошо хобито му беше да обещава като политик. И да те кани в собствената ти къща.[…]
Леви ли са интелектуалците?
Някой се обади: – Джимо, гледаш ли? – Томски, ти ли си? – Пусни си телевизора, бе! Кисинджър! – И ми трясна телефона, доколкото е възможно да треснеш един мобифон. Филмът бе хубав. Нищо, че не показа онзи октомврийски ден през 1972, когато Кисинджър се споразумя с виетнамеца Ле Дък[…]
Милата Маржолена
За шлагер номер едно на ХХ век за малко щяха да класират „Докато времето тече“ (As time goes by) от филма „Касабланка“*. Но в последния миг на първо място излезе „Лили Марлен“**, което е хубаво, понеже нея си я тананикаха и едните, и другите: тя стана хит на немски, английски,[…]
Призракът на Троцки
Не вярвам в призраци, но те ме плашат. Ето как и защо. Червената армия я организирал Лев Давидович Бронщайн (Троцки). Той бил майстор на червения терор срещу белия. Сталин излязъл по-майстор – пратил в Мексико един агент, който забил в главата на Троцки алпийски пикел. Сталин искал голяма армия,[…]
Лудостта на лютата чушка
Когато Евроконституцията се излюпи в петък, 18 юни 2004, в НДК вървеше изложба на Хуан Миро. По инерция го наричам Хуан, но не съм прав; той е Жоан. Ако сте забравили как рисува, спомнете си логото на Испания с червено слънце между тъмни полуокръжности. Една от картините си той нарече[…]