Писаници

Брадвата на поляка

Х. Сенкевич е разказал как срещу тежкия тевтонски меч на рицаря кръстоносец застанал гордият поляк със своята брадва. И казал: „Това е брадвата на прадядо ми.“

Какво?

Адам Михник* се засмя и повтори:

Полякът казал: „Това е брадвата на прадядо ми. Моят баща й смени лезвието. Моят дядо й сменил сапа. Това е брадвата на прадядо ми.“

ЕС е като брадвата на поляка. Председателят на Еврокомисията Романо Проди поръча проект за конституция на Европа и той – не зная защо – се казва „Пенелопа“. Пенелопа е федералистка. Тя иска „ЕС да поеме отговорностите на световна сила.“ Следователно единна политика, определяна с вишегласие, че да не може всяко национално вето да я парализира. И колективен военен ангажимент.

Второто не се харесва на неутралните Швеция, Финландия, Австрия и Ирландия. Първото не е по вкуса на британците и други, който казват: не щем европейски съединени щати, не щем федерализъм.

Конституцията на ЕС трябва да се одобри с референдум във всяка от 25-те, които ще са в ЕС през 2004. Могат ли 3,8 млн. ирландци или 5,4 млн. датчани да блокират една конституция за 470 млн. европейци? Да.

Затова Пенелопа иска: който каже „не“ на конституцията на ЕС, казва „не“ и на своето членство в ЕС.

Но как ще се промени „клубът на богатите“, ако някои богати излязат, а бедните влязат?

Ами всенародните допитвания? Някои от демонстрантите, враждебни към разширяването, го нарекоха „брюкселски диктат“ и „комунистически заговор“. Имаше и други нелепици.

Мекото подкоремие на Европа и…

Отрадно е, че за „Монд“ разширяването на ЕС е „реванш за Ялта“, където Рузвелт и Чърчил ни дадоха на Сталин.

По едно време Чърчил искаше десантът за втори фронт в Европа да не е в Сицилия, нито в Нормандия, а в „мекото подкоремие на Европа“ (той наричаше Балканите „the soft underbelly of Europe“). Ех, да беше станало така… Но историята се случва само веднъж.

Първоначалният план на Сталин бил да предизвика война и да остане неутрален, а когато противниците взаимно се изтощят, Червената армия да прегази цяла Европа. Приели този план (на заседание на Политбюро на 19 август 1939), след четири дни Молотов и Фон Рибентроп подписват в Кремъл пакт за подялба на Полша и Сталин се радва: „Излъгах го! Излъгах го!“

На 1 септември 1939 Вермахтът нахлу в Полша и Хитлер разбра, че е излъган – Сталин нахлу чак на 17-и „в помощ“ на „работническо-селско въстание“ в „Западна Беларус“ и разстреля полските офицери. В Брест генералите С. Кривошеин и Х. Гудериан ознаменуваха подялбата на Полша с общ парад; Германия и СССР се сдобиха с обща граница…

Планът „Сталин“ – неизвестно как – стигнал до агенция Хавас (сегашната АФП) и той отговаря в „Правда“:

Не мога да зная в кой кафе-шантан господата от Хавас са изфабрикували тази лъжа. Но те не могат да отрекат, че Франция и Англия нападнаха Германия.

В утрото на 6 юни 1944 армадата на Айзенхауер стигна плажа на Нормандия и започна „най-дългият ден“ – операция „Овърлорд“. После американците щяха да кажат на европейците: от нас кръвта, от вас пясъка.

През февруари 1945 „тримата големи“ се срещнаха в Ялта и се договориха за ООН, репарациите, окупационните зони и зоните на влияние. През април американците и руснаците се срещнаха на Елба. През август СССР помете японците от Манджурия, Южен Сахалин и Курилските о-ви.

…огорчението на Айк

На Потсдамската конференция (17 юли-2 авг. 1945) Сталин каза, че в Източна Европа всяко едно свободно избрано правителство би било антисъветско – „нещо, което ние не можем да допуснем“… 57 години по-късно западноевропейци, невиждали комунизъм, щяха да наричат ЕС комунистически заговор…

„Джи айз“ – мъжете в униформа, които ги спасиха, започнаха скоростно да се демобилизират. И когато на 4 януари 1946 военното министерство на САЩ съобщи, че – все пак – една част от американските GI’s трябва да останат, те се разбунтуваха в Манила, където 2500 войници тръгнаха към щаба и го превзеха, после в Хавай и Гуам, след това в Германия и във Великобритания. Във Вашингтон разгневени съпруги и майки устроиха засада на Айк (генерал Дуйт Айзенхауер) и му крещяха половин час. САЩ се осеяха с клубове „Върнете ми татко!“ (Bring Back Daddy clubs).

За няколко месеца (до лятото на 1946) задокеанската армия бе сведена от 8 млн. на 1,5 млн., флотът – на 700 хиляди; 405 хиляди не се завърнаха (в СССР – 50 пъти повече).

Семинаристът Сталин можеше да бъде спрян само със сила. САЩ и Англия запомниха този урок. Толкова добре, че да се видят днес обвинени в силова политика. Вярно, и в нея може да се греши.

–––-

* В същия разговор, излъчен в „Наблюдател“ през 1994, А. Михник каза: „Миналото е „Сезам“ за много днешни пещери. Така беше с мен.“

Ето защо днес аз погледнах назад към миналото.

 

 

В. „Сега“, 18 декември 2002 г.