Димитри Иванов, февруари 2020

Jimo’s op-ed column,

 

Ако България спазва търговското споразумение с Канада, ще ядем гъчкани с хормони американски пуйки. Те са по-едри от нашите и със свирка втъкната в трътката; като се сложи във фурната, изсвири ли, пуйката предупреждава, че е опечена.

Предупреждение! Тази моя писаница е самиздат. В нея се разказва за нонсенси, за един ненормален художник, за един пиян лорд и за един прокурор в тога като червена рокля. Пожелавам ви приятно четене, безопасен интернет и сейф-секс.

Българите употребяваме турцизма “кьор-кютюк пиян”. Руснаците казват “пьян как сапожник”. Французите казват “пиян като поляк” (soul c’me polonais). Англичаните казват “пиян като лорд” (as drunk as a lord).

Разтягайки естествените визуални деформации на виждането в перспектива художникът Мориц Корнелис Ешер нарисува хора изкачващи се по стълбища, които водят надолу и как в един улей тече вода, задвижва водно колело-турбина, връщаща се, така че има и за електричество и за напояване и за пиене. Тъкмо това ни трябва за Перник, Радомир и за още десетина места в България. Но картините на Ешер противоречат на закона за гравитацията. Те са зрителни илюзии, нарисувани нонсенси.

Бяхме рота “кашици” (пехотинки) в Орешака, троянско, в Симитли и гара Пирин, и край Кресненското дефиле. Аз носех лафетчето на тежката картечница “Максим-Соколов”, а Борис Мисирков тежкото куфарче с патронните ленти. След години се срещнахме като стари бойни другари, макар невиждали реален бой, а само зор в ученията. Като се зърнахме с Мисирков, мигом се познахме, прегърнахме се и аз, за да демонстрирам, че му помня името: О-о-о-о, Пуйков! Как си Пуйков? А той коварно мълчи, не ме поправя и всички ми се смеят. Имаше той усет за комичното и беше по-известен от мен, защото беше превел повече книги от руски, отколкото аз от френски и английски.

Модистката Жени Живкова костюмира магистратите; от 1992 г. съдиите с черни тоги прокурорите в червени. Тогите са с две платки спускащи се от раменете. Някои магистрати казаха, че с тези манти те приличат на хигиенисти и се потят от китайския полиестер, който е нехигиеничен, понеже запарва тялото.

Ала имаше и по-тежки случаи: В резиденцията на британския посланик в София представих на българската общественост прочутия британски журналист Джеръми Паксман с две думи: Ето го! Всички го знаеха, защото в студиото на Би Би Си той бе задал 17 пъти един и същи въпрос, тъй като при всеки отговор интервюираният министър замазваше и усукваше без да каже ясно да или не. После Джереми ми подари “Политическото животно” и другите книги, които беше написал. Той разказа как на официален дворцов бал един пийнал лорд зърнал рокля като пухкаво мораво облаче, залитайки доближил и се поклонил. Дълбок мъжки глас го срязал:
– What a nasty nonsense! Аз съм тук само да благословя този благотворителен бал с маски. Не съм костюмиран и не танцувам. Аз съм кентърберийският епископ.

Хрумна ми, че в съдебната зала някой български подсъдим може да поиска да танцува с главния прокурор в червена рокля. Още повече, че ен-джи-ос (неправителствените организации на небългарска хранилка) воюват за хомосексуализъм и еднополови бракове.

Едуард Лиър написа “The Book of Nonsense”. Университът в Упсала публикува монографията на Lennart Aqvist “Reflections on the Logic of Nonsense”.

Морис Дрюон беше пожизнен президент на Френската академия “Академи Франсез”. Той пишеше исторически романи, много четени и превеждани по света и у нас.
Когато написа книжлето-памфлет “За да се реформира демокрацията”, аз го преведох на български. После отидох в Париж ведно с една сюрия други телевизионери да помагаме на Кево да направи “Всяка неделя” чрез телевизионен мост Париж-София. Нито бившият културен аташе в Париж Павел Писарев, нито действащият представител на “Пежо” в България Васил Василев от фирмата “Братя Василеви“ успяха да привлекат световно име за събеседник на Кево. Ала културата е по-пробивна от дипломацията и бизнеса.

Отидох неканен в “Академи Франсез” и мет’р Дрюон прие поканата ми, понеже бях неговият преводач. Напразно го уверявах, че България се европеизира и демократизира отменяйки смъртното наказание. Той каза, че гризачите лемури стадно се хвърлят в морето, когато пренаселят обиталището си и сред тях се появят хомосексуализъм и канибализъм. Не повярвах на Морис Дрюон, че отричайки смъртните присъди демокрацията осъжда на смърт себе си. Но когато в Галиче 18-годишно момиче, а в друго село 8-годишно момиченце бяха изнасилени и убити от рецидивисти съзнах, че сега те може би щяха да са живи, ако имаше смъртни присъди.

Уди Алън знае какво би станало “Ако импресионистите бяха зъболекари”, щото той написа тази книга.

Аз само предполагам, че какво щеше да стане, ако пуйките бяха гласоподаватели в демократични референда (пише се referenda, а не referendums, щото е латинска дума, пък има римско право). Ако имаше референдум, американските пуйки щяха да гласуват да няма Ден на благодарността, Коледа, нито Нова година. По случай тези празници NFT (National Federation of Turkey-raisers) праща пуяци за президентската трапеза. Когато шефът на шпионажа (ЦРУ), Буш-баща стана президент на САЩ, той помилва (амнистира) пратения на заколение Пийз от породата бяла пуйка, за да се трогнат втелените теле-зрителите с мозъци промити от “Скай-нюз”.

Демокрацията стана институционализирано лицемерие и даже пуешкият акъл щеше да се сети: Presidents pardon one turkey alone in millions. А на нас българите все късно ни идва вторият акъл.

Докато бачкаторите професионали-газовици сдържано мълчаха, академично титулованите специалисти се раздрънкаха по радио и телевизионния ефир.

Държавният подсекретар по политическите въпроси Дейвид Кейл Браун попари пуешкия им оптимизъм, заявявайки,че “Северен поток 2” и Турският (Балканският) поток били руски геостратегически проекти.

В България няма чак толкова русофобия и антиамериканизъм, но мистър Кейл работи по тези въпроси. Подозират го, че и в българската конституция си заврял носа; ако е вярно, проявил е забележително нахалство.

По медиите нашенски родолюбци се възмущават, че романът “Под игото” е “преведен” от български на български език разбираем за деца.

 

Те възмутени питат : “Англичаните превеждат ли Шекспир на английски”. Това е войнствено невежество. Да, Чарлз и Мери Лам още във време оно преразказали шекспировите пиеси като “Приказки за деца от Шекспир”, а Николай Райнов преведе този техен сборник от английски на български.
Не са псевдотворци като Венко Марковски, който окепази българския македонски говор за да сътвори измисления от Коминтерна “македонски език”.

Но карай да върви. Лет-ит-бе. Радиото пее:
Don’t worry, be happy
When you have some trouble
If you worry, you make it double…

Радиото откраднало тази песенчица от Хари Потър, където се пее :

Double, double, toil and trouble
Fire burn and cauldron bubblе
Double, double, toil and trouble

А пък Хари Потър го откраднал от Шекспир; в трагедията “Макбет” около врящия казан с татул, омразниче и змейско биле трите вещици пеят Double, double, toil and trouble…

А Шекспир откраднал от шотландците легендата за Макбет, но да не издребняваме, както брексит-пазарлъците ЕС, Англия, Шотландия и Ирландия.

Дантевата “Божествена комедия” има хепиенд. Бог чува Леонард Коен да пее, че не е гласуващ пуяк:

I’m not left or right
I’m staying home tonight
‘nd-Democracy will come to America

DI copyright