По едно радио чух следното:
– На 22 септември 1908 телеграфните агенции разпространили новината, че в Търново Фердинанд Сакскобургготски обявил независимостта на България.
После историкът и журналистът се поправиха:
– Извинете, тогава още нямало телеграфни агенции.
Не трябваше да се поправят. Първият бюлетин (прескурант) на БТА е датиран 16 февруари 1898. Съхранява се в една кафява кожена папка на втория етаж в агенцията. Той информира за болестта на княгиня Клементина и е написан с калиграфски почерк, несравним с вашия и моя.
Половин век преди това депешите на Ройтер тръгнали с кораби, карети, пощенски гълъби и по жицата, т.е. по морзовия телеграф. Ройтер осведомявал за оризовата реколта в Сиам и за житната в Европейския югоизток, откъдето внасяли зърно след отменянето на British Corn Laws през 1846.
Но през Кримската война (1853-1856) Ройтер не успял да продаде нито една новина на в. „Таймс“, който имал 50-хиляден тираж – колкото другите вестници, взети заедно. „Таймс“ имал свои дописници, умеещи да разказват и да рисуват баталии.
Това го научих през 50-те, когато постъпих в БТА и видях първия прескурант (press release) на агенцията; а за Ройтер Сакс-Кобург-Гота узнах от Джералд Лонг, тогавашния шеф на агенция Ройтер. Той каза, че иска да влезем в работни отношения срещу „символично заплащане“ (token payment). Не аз водих преговори, а Алфред Криспин; нито аз бях разбил шифъра на Reuters Comtel. Но преводач като мен можеше да вечеря с госта и да му препоръча тиквеник, щом той желае местен десерт. Сър Джералд изяде два и после каза, че да, по-добре било така да се сипва коняк, а не на дъното на чашата, както в неговия клуб. Беше засмян, общителен и грамаден; много спортисти напълняват, когато престанат да тренират, а той се подвизавал на гребните състезания между Кеймбридж и Оксфорд.
Те в Ройтерс не пиратствали като другите. Как така кои други? Тогава световните агенции бяха пет – Ройтер, АФП, АП, Ю Пи Ай и ТАСС – плюс трийсетина национални и регионални, сред тях и БТА, където пиратствахме на поразия; ловяхме чужди емисии от ефира без договор за обмен, разпространяване или позоваване.
Reuters Comtel (за борсовите цени от Чикаго до Хонконг) беше по-скъпа от политическата емисия на Ройтер, при това шифрована. Но защо с такъв елементарен шифър? Макар и скачащ (периодично променящ се), можеше да го пробиеш почти без математика, само с лингвистика, понеже борсовият език е от много малко думи.
Логическият позитивист Уилърд Куайн живял на Logic Lane (улица „Логична“) в Оксфорд, каза сър Джералд. Той разгадал шифъра на Вермахта.
Дали лесният шифър на Comtel не беше търговска уловка? Всеки да си каже, че щом информацията е шифрована, тя е ценна, и после, като я разчете, да се убеди, че наистина е? Нямаше как да питам сър Джералд.
За Ройтер Сакс-Кобург-Гота той ми разказа, без да го питам. Малко по малко освен в стопанската Ройтер се наложил и в политическата и военната информация. През 1865 кралица Виктория се абонирала за неговите депеши. В писмо до Дизраели тя обяснила, че Израел Беер (Джулиъс Ройтер) е добре осведомен и парите си струват (тя му плащала по 20 лири стерлинги на шестмесечие).
Преди това Ройтер работел в една банка в Гьотинген и предпазил професор Карл Фридрих Гаус от глупава грешка. Великият математик превел по сметка дублони вместо луидори, т.е. двукратно повече пари. Гаус споделил със своя бивш студент Ройтер идеята си информацията и парите да се движат по „електрически“ път и Джулиъс Ройтер си нарисувал лого – земното кълбо между четири светкавици.
Тук вмъквам няколко реда от себе си. През 1886 княз Александър Батенберг абдикирал. Българска депутация тръгнала из Европа да търси монарх и намерила един подпоручик от австро-унгарската армия, син на австрийския генерал княз Август и на княгиня Клементина, потомка на френския крал Луи-Филип. Този човек го знаем като Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.
Сега продължавам разказа на сър Джералд: Още през 1871 кралица Виктория чрез своя зет Ернст II дала на Джулиъс Ройтер (Израел Беер) правото да се нарича Сакс-Кобург-Гота срещу 10 хиляди флорина (равностойни на тогавашни 800 лири стерлинги); щом плащала на Ройтер за информацията, защо да му прави подаръци?
През 1901 Джулиъс Ройтер бил лишен от правото да се нарича Сакс-Кобург-Гота, понеже на престола седнала династията Сакс-Кобург-Гота. През Първата световна война (1914-18) на острова се засилили антигерманските чувства, затова през 1917 династията Сакс-Кобург-Гота се преименувала на Уиндзор.
Бил ли е Фердинанд Сакс-Кобург-Гота? Не ми отговаряйте, засмейте се. Вместо да се самонапомпваме със славната история на нашия народ, нека знаем, че народ, който не може да се надсмее над своето минало, може да плаче над своето бъдеще.
В. „Сега“, 28 септември 2005 г.