Quod erat demonstrandum – казвахме накрая и оставяхме тебешира при големия пергел и ъгломера до черната дъска. В час по геометрия някогашните ученици доказвахме теоремите, завършвайки със съответния латински израз; не е за вярване. Това беше отдавна. Сега не доказвам, а разказвам. Нещата, които не разбирам. Например как така на[…]
В „Икономист“ от 29 януари прочетох статията „Talking down“ за развитието на английския език и се сетих, че и у нас тези дни някой предложи закон за защита на българския език. Забавна идея. За да глобяваме политиците, медиите и рекламаджиите, които безчинстват с „езика свещен на нашите деди“, ще трябва[…]
Жени Божилова каза: – Джимо, я да преведеш „Повелителят на мухите“. – Ще я преведе, аз ти обещавам – отвърна вместо мен Тодор Вълчев, който тогава превеждаше „Писма от земята на Марк Твен“. На Тошо хобито му беше да обещава като политик. И да те кани в собствената ти къща.[…]
Някой се обади: – Джимо, гледаш ли? – Томски, ти ли си? – Пусни си телевизора, бе! Кисинджър! – И ми трясна телефона, доколкото е възможно да треснеш един мобифон. Филмът бе хубав. Нищо, че не показа онзи октомврийски ден през 1972, когато Кисинджър се споразумя с виетнамеца Ле Дък[…]
За шлагер номер едно на ХХ век за малко щяха да класират „Докато времето тече“ (As time goes by) от филма „Касабланка“*. Но в последния миг на първо място излезе „Лили Марлен“**, което е хубаво, понеже нея си я тананикаха и едните, и другите: тя стана хит на немски, английски,[…]
Не вярвам в призраци, но те ме плашат. Ето как и защо. Червената армия я организирал Лев Давидович Бронщайн (Троцки). Той бил майстор на червения терор срещу белия. Сталин излязъл по-майстор – пратил в Мексико един агент, който забил в главата на Троцки алпийски пикел. Сталин искал голяма армия,[…]
Когато Евроконституцията се излюпи в петък, 18 юни 2004, в НДК вървеше изложба на Хуан Миро. По инерция го наричам Хуан, но не съм прав; той е Жоан. Ако сте забравили как рисува, спомнете си логото на Испания с червено слънце между тъмни полуокръжности. Една от картините си той нарече[…]
Преджапах локвата пред павилиона за вестници и видях на витрината „Повелителят на мухите“ от Уилям Голдинг. Разлистих книгата. Цена 9 лева. Златна колекция на ХХ век. Продава се само заедно с „Дневен Труд“ или „24 часа“. Превод: Димитри Иванов. Отпечатана в Германия. Всички права запазени. Ами моите права, бе? От[…]
В едно стихотворение Виктор Юго написал „Le Temps n’appartient a рersonne“ (времето е ничие). Но безумците си въобразили, че времето е тяхно и те могат да го делят на векове. Векът е условност, с която сме свикнали; миналата седмица си отиде на 92 години Уилърд Куайн и сложи точка на[…]
„Журналя“ май не е само наша дума; уважаваното списание „Икономист“, което от 1843 година насам нарича себе си „вестник“, нарече стачниците в чешката телевизия „самозазидали се журни“ (the self-immured JOURNOS). Не е само наш и изводът, че журналистите заместват политическата опозиция, когато тя е липсваща или опозорена. „Журналистите са черногледи“[…]