От Орловия мост нагоре са наслагали билбордове и рекламата за Dаvidoff гласи: THE MORE YOU KNOW – „колкото повече знаеш“.

Това не е възхвала на знанието, а напротив – антивъзхвала. Кръстан Дянков я казваше докрай:

„Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Тогава, що да учиш?“

Започнаха да изреждат Нобеловите лауреати и аз усилих радиото в колата. Найпол. Виж ти. Бяха го номинирали за 1980, но тогава наградиха Чеслав Милош – половин американец, половин източноевропеец.

Кръстан беше превел нобелиста за 1976 г. Сол Белоу, но през 1980 г. не пожела да преведе номинирания Найпол.

– Що бе, Кръстане?

– Щото не е „Най“.

Аглика Маркова, която сега е културен аташе в Лондон, преведе 600-те страници на Найпол – „Дом за мистър Бисвас“. Бисвас е журналист от индуската общност на Тринидад и Тобаго; разболял се, уволнили го и през 10-те седмици, които му остават да живее, всеки ден получава безплатен брой от вестника, в който работел. В книгата има нещичко и за тероризма.

На другата година (1981) нобелист за литература стана Елиас Канети. Роден в еврейско семейство в Русе, той се самоопредели като половин българин, половин британец. Така балканските нобелисти станаха трима и половина с гърците Сеферис и Елитис плюс Иво Андрич, който се пишеше югославянин, но мостът над Дрина в едноименния му роман вече не е в Югославия.

Джан-Джакомо Фелтринели и…

През 1964 г. Жан-Пол Сартр отказа наградата; през 1958 г. Борис Пастернак бе заставен да я откаже. Петима български писатели отказаха да „заклеймят“ Александър Солженицин, който бе награден през 1970. Хрушчов се сърдеше, че през 1969 г. САЩ първи стъпиха на луната, предлагайки на СССР едно място за космонавт на борда на „Аполо“.

Съюзът на българските писатели прибираше парите от продажбите на стохилядните тиражи на нашите преводи на Белоу, Селинджър, Хемингуей и се опита да лобира за български нобелист. Всуе. Дори половин-българинът Канети не се трогна от ухажването.

А Джан-Джакомо Фелтринели самичък постигна повече от всички министерства и комитети за култура по света, повече от всички тайни служби накуп.

Той бе романтична фигура; много обаятелен и много богат. Издънка на една бизнесдинастия от Милано, той издаде някои от най-големите романи на ХХ век – като „Гепардът“ на стареца Лампедуза, който никога през живота си не бе писал белетристика.

На младини Фелтринели бил комунист, забъркал се с терористите, които разтърсиха Италия през 70-те години на ХХ век. През 1957 той изнесе от СССР нецензурирания текст на „Д-р Живаго“ и през 1958 на Пастернак бе присъдена Нобеловата премия за литература. Но Лакшми* отсъди друго.

…защо плаче Аржентина

Не можеш да рекламираш колко хубаво гърми експлозивът ти или колко добре убива твоето биологично оръжие. Алфред Нобел произвеждал експлозиви и не си рекламирал стоката. Нямаше да сме чували за него, ако той не беше написал завещание за Нобелов фонд.

Наградата за икономика е от 1969 – не, както другите, от 1901. Почти винаги се дава на американци. Гузен, през 1998 Нобеловият комитет награди Амартая Сен (индиец, живеещ в САЩ) за книгата му „Бедност и глад“ и (пак гузен) за 2001 я присъди на Стиглиц, критик на МВФ и на президента Джордж Буш. Стиглиц беше главен икономист на Световната банка и бе награден заедно с Акерлоф от университета Бъркли, Калифорния, и Спенс от Станфордския университет. Стиглиц е против орязване на държавните разходи. Наградиха тримата в деня, в който Аржентина фалира, изпълнявайки рецептата на МВФ.

За „науките“ (което значи физика, химия и медицина; още не е доказано, че икономиката е наука) движението Right Livelihood (правилен живот) дава „алтернативни нобели“, защото „традиционните“ са направили света по-несправедлив и по-застрашен от екологична гибел. Не това искал Нобел.

Непроумяването на идеята му е наричано „синдром на Бьорнсон“. През 1903 вместо Лев Толстой бил награден норвежецът Бьорстене Бьорнсон. На парахода през Атлантика го сложили да се храни на една маса с двойка французи. Те му казали: „Bon appetit“, той казал: „Бьорнсон“. После пак – на закуска, обяд и вечеря те му казвали „Добър апетит“, той пак казвал Бьорнсон. В последния ден на круиза Бьорнсон проумял каква е работата и казал на французите: „Bon appetit.“ Те отвърнали: „Бьорнсон.“

– О, не! – възкликна Лундквист, когото българското лоби ухажваше. Бях му казал, че избухва война там, където се получи Нобелова награда за мир.

Вече я получиха Ясер Арафат, Шимон Перес, Ануар Садат и Менахем Бегин. Сега я получава генералният секретар на ООН Кофи Анан – т. е. светът.

Ако си помислихте същото, което и аз, не ви е срам!

–

* Богиня на съдбата в хиндуистката митология.

В. „Сега“, 12 декември 2001 г.