В „Икономист“ от 29 януари прочетох статията „Talking down“ за развитието на английския език и се сетих, че и у нас тези дни някой предложи закон за защита на българския език. Забавна идея. За да глобяваме политиците, медиите и рекламаджиите, които безчинстват с „езика свещен на нашите деди“, ще трябва да направим езикова полиция.
„Икономист“ има предвид идеите на един лингвист либерал, който вярва, че и сложна мисъл може да се изкаже просторечиво и/или диалектно. Той не е от школата, която казва, че езикът и мисленето са свързани, че за да мислим добре, трябва да говорим добре. Че ако говорим с шаблони, и мислите ни ще са шаблонни. Или по-лошо – че шаблоните са заместител на мисълта или средство за затлачване на умовете. Как да повярвам на този либерален лингвист, като се сетя за старите шаблони: Необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество… За по-нататъшното и все по-пълното задоволяване на непрекъснато нарастващите нужди на трудещите се и т. н., и т. н. Също – шаблоните на новоговора: Свободният свят… Демокрацията… Войната с тероризма… Преструктуриране на политическото пространство… Световната общност… Да станем нормална страна.
Коя страна е нормална? Япония става нормална страна, писа в. „Йомиури“, обяснявайки, че де факто е настъпил краят на конституционната забрана японски войници да действат в чужбина и японски контингент (с главозамайващо големи застраховки за живот) тръгва с мисия в Ирак. Преди десетина години Словения се обяви за нормална страна, Хана Сухоцка поиска Полша да бъде призната за нормална страна, Фелипе Гонсалес заяви, че амбицията му била на Испания да започне да се гледа като на нормална страна. Израел с неговите проблеми не е нормална страна; Русия с нейните природни ресурси и Китай с неговия човешки ресурс също не са нормални страни. САЩ са уникални – нито са, нито искат да бъдат нормална страна.
Правоговорът и…
Със своята грижа за езика Франция не е нормална страна от 1635 г. насам, когато Ришельо основал Френската академия. Той хайде – кардинал, ами наследниците на якобинците, дето на 11 жерминал в година ХI (1 април 1803) приели неотменения до ден-днешен закон за имената: Бебетата могат да бъдат кръщавани на католически светци, революционери и личности отпреди Средновековието, ако те не са митични. Значи Версенжеторикс може, Арис и Сибила не може. Съотнесено към нас: Кубрат може, Тангра и Севда не може. Академията счита лексикалната осмоза за езиково замърсяване и е способна да замени „e-mail“ с „la messagerie“.
Само че по RFI чуваме хубав френски, а по Би Би Си – диалекти, черен, жълт и кафяв английски наред със заекващите гей-маниеризми, придобити в престижни университети (впечатленията ми са само от World Service естествено).
Езиковата толерантност на Би Би Си, най-доброто радио на света, е послание, което гласи: ние излъчваме за всички етноси, страни, общности. Джуди Суолоу чурулика фонемите, Лиз Дюсет ги дъвче като дъвка, Тим Себастиян прави с тях неща, напомнящи за известен кадър от филма „Последното танго в Париж“.
Толерантност? Или – напротив – забранителен знак: не навлизай в чужда територия, говори така, както се очаква от теб, всяка жаба да си знае… Внимавайте да не звучите „пош“; препоръчаха в час по „Би Би Си инглиш“.
…диктатурата
Къде сме ние? Заедно с диктатурата изгонихме българския правоговор от електронните медии. Преди 1989-а просторечието и диалектизмите бяха позволени само на държавно-партийните функционери. Сядащите пред микрофона спазваха правоговора. После ефирът се напълни с чалга и кореспондиращия й говор, тиражните вестници – с нов словоред: „Апаш арестува полицията“ (кой кого е арестувал?). В ефирния калабалък да имаш един говорен дефект вече не е достатъчно, трябва да са поне два. Ако не си обратен, поне паузите и ударенията да са обратни… и внимавай, твоята интонация може да те издаде, че симулираш простащина, без да си автентичен простак. Придържай се към новия лексикален шаблон.
Горкият британски оръжеен експерт, който вече не е жив, казал, че разузнавателните данни за оръжията на Саддам били „sexed up“ („напудрени“, подсказаха ми в електронния форум на в. „Сега“). Излезе, че това „sexed up“ отсъствало в лексикона на Кели. Не било в стила му да се изразява така. Би Би Си си изяде шапката и повече не казва „sexed up“, сега казва „embellished“ (разкрасени).
Милата „лелка“ (Би Би Си)! Подхвърляха й, че е старомодна, а после – че се увлякла по световната мода да представя новините като шоу. Едно време от лелята чух преценката, че Дьо Гол е прекалено голям държавник за страната си. Сега, струва ми се, същото важи за самата леля. Ако това е така, ако Британия притежава медия с тегло, непропорционално на националното, значи и тя също не е нормална страна. Коя страна е нормална?
В. „Сега“, 4 февруари 2004 г.