27 декември 2022

Jimo’s op-ed column

При отстъплението генералът, командващ руската дивизия, спря за кратък отдих край Брянск. Генералът си спомняше, че там някъде, издялан с брадва от стар изсъхнал пън, навремето стоеше паметникът на Козма Прутков. Шегата беше относително нова и генералът, тогава още поручик с чувство за казармен хумор, се бе смял от сърце. Ех,младини!….

Козма Пруткв бил казал, че Луната е по-полезна от Слънцето, понеже тя ти свети нощем, когато е тъмно и може да се спънеш или да пропаднеш в дупка, а Слънцето свети денем, когато е светло.

Още когато беше кадет, генералът знаеше, че Козма Прутков не е съществувал; че той е художествена измислица на писателя Ал. Толстй и братовчeдите му братя Жемчужникови. Не на граф Лев Толстой, който написал “Война и мир”, а на Алексей Толстой, който написал за изпеляващото свръхоръжие “Хиперболоидът на инженер Гарин”, което генералът мечтаеше да се материализира в Геената.

Геена е долината на огнените погребения. Езичниците изгаряли мъртвите на клади.

Когато за първи път видях Геената, тя ми напомни за скалите на Камен бряг, в които откъм морето зеят ниши. На полянката пред отвесните скали момчета и момичета посрещат дружно “Джулай морнинг”. Всяка година някое надрусано литва в пропастта; безсмислено се принася в жертва като български войник-натовец. Соломон Паси не може да бъде натовец, понеже НАТО е военен съюз, а Мони изклинчил от войниклъка. Въпреки това той прояви нахалството да кандидатства за генерален секретар на НАТО. Естествено, не му провървя; избраха Столтенберг.

Ние, източноправославните, вярваме в Ийсус Спасителя, който казал, че и преминали през огън, грешниците можем да бъдем спасени. Долината Геена се вижда много хубаво от терасата на покрива на „Кинг Дейвид”, тежкарският хотел в Ерусалим.
Библейското овчарче Давид сразило с прашката си тежковъоръжения великан Голиат. Не била, разбира се, прашка с „ластиче на чаталче”, а бойна като на картагенците, дето я въртиш и камъкът излита поради центробежната сила. Микеланджело много хубаво изваял Давид с прашката на рамо.Тя е като кожен ръкав в който пускаш камък.

Тази библейска легенда е преразказана във филм. И продуцентът, и актьорите, и режисьорът са игнорамуси (невежи). Техният Давид залюлява прашката като махало напред-назад; те не знаят, че прашката се върти, както днешните атлети въртят спортния уред чук; те самите се въртят като пумпали; не люлеят камъка като махало напред-назад.
Като дете имах истински диск, истинска прашка, с която почти никога не уцелвах; копие си бях измайсторил във фабрчната работилница на баща ми, само истински чук (като гюлле на метален кабел) нямах.

Станах на 90 години и паметта ми се промени. Не си спомням какво съм обядвал вчера и дали изобщо съм ял (поне два дни в седмицата нарочно гладувам; здравословно е). Но каквото съм прочел в детството си го помня отлично: Сероводородът (Н2S) e газ с неприятен мирис, запалим и отровен като земния газ, който Русия доставяше на Германия чрез подморския тръбопровод Северен поток. Сега тръбата е взривена от английските водолазни Джеймс-бондовци. Те, игнорамусите, скъсаха, също на две места, и новоположената втора подморска тръба. Запалимият и отровен газ изтича в морето. Не знам дали се разтваря, образувайки серниста киселина, или изплава на повърхността, изпарява се и става гигантски взривоопасен облак от Крим и Калининград (Кьонигсберг ) до Копенхаген. Май такива мини-облачета неотдавна гръмнаха в Шотландия и на остров Джързи в Ламанша (Английския канал). Гигантският облак би предизвикал Геена огнена, страховито климатично оръжие; асиметричен отговор на ракетно-ядреното оръжие, с което СССР и САЩ взаимно се плашеха в годините на Студената война. MAD значи луд. MAD беше съкращение за Mutually Assured Destruction. Асиметричният отговор не е MAD, понеже няма взаимност; липсва “М”. Той би бил АД… Геена Огнена. А според български юродивиграмуъс „Газпром” е “бензиностанция с ракети”!

И Черно море е взривоопасно. Не съм по художествените измислици, затова ще цитирам Валентин Фъртунов и Христо Фотев:

„Черноморе е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини. То е полузатворено, аноксийно море с площ между 423 000 и 461 000 кв. км (според различните методи на изчисление). Най-дълбоко и най-плитко е близо до турския бряг, а средната му дълбочина е 1240 м. Черно море съдържа около 537 000 куб. км вода, също уникална – солеността й е под 18 промила, докато океанската е 35 промила! През протоците Босфора и Дарданелите то се свързва последователно с Мраморно, Егейско и Средиземно море, а през Гибралтар – с Атлантическия океан.

Географията на водосборния басейн на Черно море е потресаваща. Площта е над 2 млн. кв. км, обхваща 24 европейски и няколко азиатски държави, с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (някои от тях през Азовието). Биологията на Черно море е бедна – около 180 вида риби, ракообразни и мекотели, 3 вида делфини, като тези числа вероятно са намалели, тъй като изчезването на видове (скумрията-чируз) тук е постоянно. И няма как да е иначе, защото 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, над 20 000 куб. км! Зловещо число!
Върни ми ти Сарматското море! – написал Христо Фотев. Де да можехме! То е предходникът на Черно море. След многократно диплене на земната кора, на мястото на днешния басейн се установило сладководно езеро, доста по-малко от днешното Черно море. Равнището му е било 130 м по-ниско, а по бреговете му се стелели плодородни равнини. Тук се развила изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища – най-древните в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация, ако преди около 7600 години, не бе настъпил потопът, за който се споменава в епоса Гилгамеш и в Библията. 5600 години пр. н. е. Земята се разтърсила и се образувал тесният проток Босфора, от 130 м височина солените води залели сладководното езеро. Тътенът бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Един земен рай бил унищожен,залят от солените води.
За кратко историческо време възникнал най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.
Със създаването му в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник цъка с натрупването на сероводород в дълбините. Той започва още от първия му час, поради това че чрез Босфорския проток солените води буквално удавили сладководната флора и фауна на езерото и долината. Предизвикали немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород. Настъпило времето на сапротрофите, анаеробните микроорганизми, които с апетит метаболизирали всичката органика, изпълвайки околните води със сероводород. След първоначалния бум, процесът не се забавил. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към Мраморно. Нещо повече, хидродинамиката на Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхността, т. е. отнася жива, наситена с кислороди по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното, вкарвайки по-солената и по-тежка вода. Същевременно реките вкарват сладка вода, но носят огромни количества органични боклуци, които подхранват анаеробните организми. Черноморе става все по-взривоопасно. Един природен катаклизъм по дъното или човешка намеса биха имали детонационния еквивалент на атомната бомба над Хирошима, изхвърлянето на чудовищни количества сероводород над повърхността. Взривяването му би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната! Не можем да си представим последствията – верижни земетресения по планетата, изригване на вулкани… В по-добрия случай катастрофа само на част от евразийския континент, но съпроводена от адски дъждове от тонове серниста киселина, получаваща се след изгарянето на сероводорода Изтягаме се ние на плажа до пържената цаца и студената бира и нехаем, че днес, утре или след години, морето ни може да гръмне и да ни заличи, планетата ни да затрие! Но дали и кога ще стане това, едничък Той знае….“

Край на цитата от прозаика В. Фъртунов и поета Хр. Фотев!

Хвала на дървения недодяланик Козма Прутков! Ала още през ХV век предшественикът му Еразъм Ротердамски написал „Възхвала на глупостта“.

Димитри Иванов

DI copyright