Февруари-март 2022
Турция нападна иракски Кюрдистан извърши там геноцид, а НАТО гузно си затрая, леейки сълзи и сополи за геноцида в Украйна.
Флагманът на руския черноморски флот, крайцерът “Москва” бе потопен – ушол-нАхуй, както се изразиха украинските “одесити”, кореняците от пристанищна Одеса. Потопен от руски ракети “Нептун” или от американски “Харпун” не зная; но зная, че от натовско гледище опасността от примирие Москва-Киев е ликвидирана. Адолф Хитлер казваше: “Моите генерали не разбират от икономика; при глад войната чудодейно се самозахранва.” Ала не фюрерът предрекъл български, европейски и световен глад; НАТО-зомбитата ще го предизвикат.
Севeроатлантическият алианс НАТО бе основан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Тогава първият му ген. секретар лорд Лайънъл Исмей каза: Задачата на НАТО в Европа „is to keep the Russians OUT, the Americans IN and the Germans DOWN“ (бел. ред. – Да държи Русия вън, американците вътре, а германците долу) .
Но когато двоицата Горбачов-Елцин разглобиха СССР скалъпвайки федерация, англо-саксите казаха: Федерация-меферация, природните богатства на Русия са общочовешко достояние, сиреч наши, щото ние сме „световната демократична общност“.
Към 1994 г. „Shell-oil“ достигна Чукотка-Камчатка; НАТО запълзя към Русия със Salami tactics*. Това доведе света до ръба на войната. Възникна опасност (по-голяма, отколкото Карибската криза 1962 г.) да се разрази Трета световна война с хипероръжия, а после човекоподобните да се сражават с неокастрени криваци за пещерата на съседните питекантропи.
Но майсторството да лавираш на ръба на войната (on the brink of war) беше вече политическо изкуство (the fine art of brinksmanship). Малцина овластени като Дж. Кенеди, Х. Кисинджър и Сб. Бжежински го можеха, шепа посветени като Уолтър Липман и Шломо Авинери го разбираха, а българските политикани са гъски и гъсоци с акъл колкото да крачат в редичка. Вместо неутрални те станаха зомбирани натофили после българофили, вместо обратното.
НАТО бе креатура на САЩ, пагубна отживелица от Студената война. НАТО е смърт – български момчета загинаха в мисии далеч от родината.
Цар Борис Трети бе прозорлив политически самотник. Казвайки горчиво: Май останах единственият българофил, без да изпрати един-едничък български войник на Източния фронт, той позволи на премиера Богдан Филов да пришие България към Оста Рим, Берлин и Токио, едва след като Хитлер му поднесе на тепсия Южна Добруджа с Добрич и Балчик, Македония с Охридското и Преспанското езера, Беломорието съc Солун, Атон, островите Тасос и Самотраки.
На тогавашния Луков-марш бранниците скандираха “За България и нейните колонии четворно “бе” (Бог, България, Борис, Бранник): Бе-бе-бе-бе-е-е!” Досущ блеенето “Не сме неутрални!” на зомбираните български-овчици-натофилки начело със зомбирания овен-премиер.
Ако президентът-генерал продължи увъртанията “За България няма непосредствена опасност”, историята ще го разжалва; ще отпори генералските му пагони, ще каже:
1. Съучастието във военната интервенция в Прага през 1968 г.опозори българския генералитет.
2. Приватизацията опозори България.
3. Натовизацията – българския акъл.
Веднаж стомна за вода, дваж вода, триж-тряс!: счупва се стомната; няма България, щом стане мшшена, вместо да е неутрална.
Quod erat demonstrandum(лат. – заключение, когато си доказал теорема).
–
* As lowly creeping stratagem to dismantle Russia. Columnist Walter Lipmann called it Salami tactics as it was to be impemented in the multinational Russian empirenation-by-nation, slice-by-slice as you slicea salami sausage while you eat it. The French daily Le Monde defined it as Une menneede decomposition rampante eninflamantles frictionsinternes.
(Бел. ред. – Като долна пълзяща стратегия за разрушаване на Русия. Колумнистът Уолтър Липман го нарече тактика на салам, тъй като тя трябваше да бъде приложена в многонационалната руска империя по нация, парче по парче, както нарязвате салам, докато го ядете. Френският всекидневник Le Monde го определи като „Необходимост от пълзящо разлагане чрез възпламеняване с вътрешно триене“).
Jimo’s op-ed column
DI copyright