Януари 2021

От клубовете на ротарианите* (the Rotary clubs) ме поканиха на среща в Пазарджик. Отклоних поканата поради ковид-пандемията, но специално за ротарианите – в моя сайт (не в сайта на в-к “Сега”) – им пиша следната моя писаница относно България, САЩ и света :

Българското „Отровно трио“ вони на развалени яйца и риба, гнили домати и стари обувки. Свежест вее от североамериканското трио „The cun tree singers“, които пеят :

One,Two, Fuck You and the Horse You Rode In On!
Fuck You and the ground you tread upon.
(Дейба теб и коня, на който доязди тук и земята на която стъпваш)
Must think you’re rich, but You’re a poor son of a bitch ….

(чуй го тук)

Това е стара народна песен. Говедарите (каубоите) не замеряли с яйца, домати, обувки. Стреляли по бандитите без да чакат от правосъдието да им върне откраднатите говеда. Това било преди народната (кънтри) музика да стане холивудски захаросана. Добре че беше италианецът Енио Мориконе да живне тя в спагети-уестърните.

Но така е навсякъде; и у нас разни пишман композитори, певци и певачки ре-композират, “кавърират и ре-мастерират” Емил Димитров и Лили Иванова (на „Без радио не мога“ махнали десетината такта с „пъстрото хоро“). Рубриката на БНР „Бъди какъвто си“ е пошла; в поредицата „В зоната на джаза и рока“ се подвизват световно неизвестни лигльовци: казват си имената, цвилят, мучат и кудкудякат за кеф на българските туземчета. Горкият Милчо Левиев, когото харесвах, участва в този животински хор, нямащ нищо общо с „Карнавала на животните“ от Камий Сен-Санс.

А рубриката претенциозно именувана „Картини от една изложба“, уви – с нищо не напомня за едноимената сюита на Модест Мусоргски. Водещият Сергей Шишов самодоволно домонстрира бързоречие и нужда от уроци по артикулация и техника на говора – какво изрича в скороговорка, само той си го разбира и слава Богу: Айнщайн никога не е казвал, че Пушкин написал „Евгений Онегин“ динамично като за киносценарий, това го е казал кинаджията Айзенщайн. Айнщайн и Айзенщайн не са все едно, Сергей; радиото трябва да е еталон за културен превод, правоговор и чиста българска реч, не като Тома Спространов, който превеждаше “Hold the line” като „Дръж въжето“; то значи „не ми затваряй телефона“, а „I get a kick out of you“ не значи получавам ритник от теб, то значи стимулираш ме, даваш ми отскок.

I get no kick from champagne
Mere alcohol doesn’t thrill me at’all
So tell me why should it be true?
That I get a kick out of you
Some people go for cocaine
I’m sure that if I took even one sniff
That would bore me terrifically too
Still I get a kick out of you

И не “Те имаха дата”, а “те имаха среща”, простеещи професорки и професоря, които казвате маркЕтинг вместо мАркетинг, а подготвяте студентите. Ненужни сте като чучелото СЕМ воглаве с Бетина Жотева. Fuck you! Излишни сте като интрвюорите с изключение на Кево Кеворкян, Сашко Диков и Джеръми Паксман.

Професионалните интевюори не блестят с въпросите си; те са като Луната – светят с отразена светлина; като не могат да кажат нещо интересно, интервюират някой, който може.

Но скрозрейките радиоинтервюорки не се сещат, че на всеки мюсюлманин, твърдящ че Ислямът има място в България и въобще в Европа, че християните мерели с двоен аршин карикатурейки Мохамед, не и своя Господ Бог, нито атеистите, те, скорозрейките трябва да наврат под носа на мюсюлманина албума на Жан Ефел и да му кажат, че атеистите и агностиците не режат човешки глави с ятаган, както било в България и в цялата Османска империя и със сатър както е сега във Франция.

Поганците превърнанаха в джамия великолепния християнски храм Света София. Само това да беше, то е достатъчно Европа да каже Ай сиктир на анадолските читаци. Но каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Това важи и за макетата. Те отдавна щяха да са в ЕС заедно с България да се бяха слели с нея, не да слушат Венко Марковски, който измисли “македонски език” по заръка на Тито и Коминтерна. Подкокоросвах Желю да пита макетата за австрийския език и за швейцарския език. Но макетата не щат и да чуят, че Гоце е българин, нито че Панчо Владигеров написал българската симфония “Вардар”. Карат я по Марковски, а ние по Чапаев, Петка и Анка-картечарка:

Слева молот, справа серп
Это наш советский герб.
Хочешь сей а хочешь куй
Всё равно получишь х*й
(от US и Германия)

Отмина предколедната олелия, когато ми писва от невинната песенчица “Джингл Белз”, звучаща даже в асансьорите на моловете и хипермАркетите, които професорското тяло, обучаващо бъдещите рекламаджии нарича хипермармаркЕти и сега на рекламните пешкирчета пише „Bulgaria, black Sea Caost” вместо „Coast”.

Всичко е за пари. Как е положението драги ротарианци*? Отровителят на българските земи и води ”Дънди прешъс металс” лицемемерно дава пари за празника на българските будители. Дълбоката държава чрез компаниите, които фанансират и контролират конгресмените могат (1) да застрелят Тръмп, могат (2) да го импичат, могат (3) да го натикат в политическия фризер за след четири години, когато демократите ще са станали омразни и пак ще има президентски избори. Така стоят нещата в САЩ, драги ротарианци. В умален вид така е и в България.

Кристмас? Коледа? Много важно, голям праз! – казвахме ние, учениците от Пета мъжка, когато някой от нас надценяваше нещо. Четяхме безразборно; аз бях прочел “Отнесени от вихъра” на английски и там дебелата негърка Мами, когато иска да постави нещо или някого на мястото му, вместо “Голям праз” казва “Great balls of fire!”

Освен месечните младежки бригади имаше еднодневни ученически. Залесявахме голи бърда или скубехме праз в помощ на текезесарите. Нямаше ги още “Бийтълз”; Джери Лий Луис измъчваше с маймунджилуци горкия хубав роял “Стайнуей” и пееше ту на английски, ту на испански Great balls of fire!, Grandes bolas de fuego!

В уестърните старият говедар (каубой) казваше на младия :
– Ти имаш револвери? Голям праз! Great balls of fire! – и зареждаше винтовката.

Изникна Елвис с песента Blue, blue Christmas, която още не ми е писнала като “Джингл белз”. Елвис и подражателите му пееха :

Decorations of red on a green Christmas tree
Won’t be the same dear, if you’re not here with me
And when those blue snowflakes start falling
That’s when those blue memories start calling
You’ll be doin’ all right, may all your Christmases be white
While mine is blue, blue

Чао читателки и читатели!
Уестуърд-Хо! по каубойски (говедарски). ЧНГ! Избягвайте силните алкохоли и слабите поети! Избягвайте всички политици. Пандемия е. Върлуват вируси, графомани, графоманки и редакторици разбиращи от редакционна политика.

Джимо

* Припомням: Това го пиша специално за ротариаците, които ме искаха да се срещнем лично в Пазаджик, затова го пиша в моя сайт вместо в изданието “Сега”.