„Журналя“ май не е само наша дума; уважаваното списание „Икономист“, което от 1843 година насам нарича себе си „вестник“, нарече стачниците в чешката телевизия „самозазидали се журни“ (the self-immured JOURNOS).
Не е само наш и изводът, че журналистите заместват политическата опозиция, когато тя е липсваща или опозорена.
„Журналистите са черногледи“ – оплака се онзи ден министърът на информацията в Зимбабве. Същото казват властници в България, Чехия, Русия и Сърбия.
50 хиляди души протестираха в Прага срещу политическото назначение на Йежи Ходач начело на чешката държавна телевизионна мрежа. Той се оттегли и това беше победа на журналистите над политическата класа.
Журналистите от руската НТВ (част от Медиа-мост) се жалваха, че Кремъл търси реванш срещу собственика й Гусински, понеже миналата година те не подкрепиха кандидатурата на Путин, нито войната в Чечения. Проблемът им е, че те бяха под чадъра на Гусински, който не е гражданинът над всяко подозрение. Путин склони да ги приеме; те склониха да са по-умерени.
В Сърбия 13-годишният контрол на Милошевич върху държавната телевизия завърши с това, че на 5 октомври демонстрантите я подпалиха. Сега телевизията приглася на Кощуница. Повечето зрители намират това за естествено, докато повечето чехи отстояват правото си на информация, необслужваща властта. Чехите пак са пред българите, сърбите и руснаците.
Мушанов
При казионни медии липсата на истински медии се запълва от самотни непокорници – поети, учени и писатели – и колкото по-жестока е цензурата, толкова повече тежи думата им. Литератори твърдят, че французите нямат велик писател, откакто имат превъзходни журналисти. Те казвали la peninsule Volcanique (Вулканският полуостров, както и Никола Мушанов, който следвал право в Екс ан Прованс). Наскоро припомниха, че по наполеоново време казвали lа Bien-aimee („Любимата“ вместо Любляна). Няма да обяснявам този прозрачен намек за балкански пристрастия и избирателност в бомбардировките; читателите ми не са по-неинтелигентни от французите.
Политическите назначения в нашите електронни медии и в НСРТ (Националния съвет за радио и телевизия) не са просто остатък от комунизма, а част от политическата игра в Европа. Режимът Костов усеща европейската рамка на тази игра и не прекалява. Той не иска тотален контрол над медиите, а само върху по-влиятелните от тях, главно електронните (идват избори). Но и това бе достатъчно, за да опозори НСРТ.
Докато на Вулканския полуостров и на изток от него се стига до стрелба, пожари, позор или съдебна разправа на властта с „журните“, в Чехия те победиха, а на Запад критикуват какво ли не. Примери – безчет:
Конспирации
– САЩ, които претендират, че са моралният водач на света, настояват да замърсяват планетата повече от другите, въпреки че парниковият ефект и стопяването на полярните шапки вещае редуциране на сушата и разпростиране на световния океан; това е „екологически тероризъм“ и „пазарен фундаментализъм“*.
– Играта САЩ – ЕС загрубява; екипът Буш вкарва САЩ в контролирана рецесия, така че страната да е в мощен стопански възход, когато на хоризонта се зададат следващите избори. Тъкмо това целят паникьорските думи на президента Буш, че „икономиката пада в неконтролируем тирбушон“ (going into a tail-spin).
– Гуверньорите на централните банки се събраха миналия август в Jackson Hole, Wyoming („Дупката Джаксън“, щом Любляна може да е „Любимата“ – б.а.). Там, в луксозната дупка, те изглежда се наговориха как централните банки да интервенират. Ако намесата на централните банки е ефикасна, защо те тъй рядко се намесват? А ако не е, защо трупат планини от валутен резерв? Представата, че трябва да имаш голям валутен резерв, датира от годините на Бретън-уудската система. Въпреки това сега резервите са двойно по-големи: тогава те бяха колкото вноса на държавите за 7 седмици; сега в държавите от еврозоната резервите са колкото вноса им за 13 седмици. Конспирацията е:
Когато валутният ти резерв е извън страната (както е българският- б.а.), от него ти получаваш по-ниска лихва, отколкото са лихвите по твоите заеми и така ти източват парите. Елементарно.
– Ограничавайки паричните потоци, Индонезия излезе права в скандалния си спор със Сорос.
– Сорос свали Милошевич, финансирайки „Отпор“.
– В завода за спецпродукция в Кентъки в бронебойните снаряди влагат рециклирано ядрено гориво, което не е само обеднен уран.
Такъв е тонът на световните медии, а в Зимбабве и България от журналистите се иска да мучат от възторг пред календара на успехите. Като лудата крава на Кройцфелд-Якоб. Нищо лично.
––––
* Перифразите са от сп.“Икономист“, в.“Лос Анжелис таймс“, „Би Би Си“, в.“Индепендънт“, в.“Обзървър“ (б. а.).
В. „Сега”, 31 януари 2001 г.