В едно стихотворение Виктор Юго написал „Le Temps n’appartient a рersonne“ (времето е ничие). Но безумците си въобразили, че времето е тяхно и те могат да го делят на векове.

Векът е условност, с която сме свикнали; миналата седмица си отиде на 92 години Уилърд Куайн и сложи точка на философията на XX век (Лудвиг Витгенщайн и Бъртран Ръсел си отидоха преди него).

Тримата си правели шеги с тяхното време и то с тях. В Оксфорд има „Улица Логична“ и логикът Куайн се фотографирал под табелката „Logic Lane“. Било в началото на 30-те години; Куайн се връщал от Виена, където бил в кръга на Витгенщайн и логическите позитивисти. Може и да се е разминал на улицата с Хитлер, който нямало как да знае, че след десет години този чипонос философ ще го докара до истеричен припадък, разгадавайки шифъра на Вермахта за кодирани радиограми*. Както и Куайн, който до пенсионирането си преподавал в Харвард, нямало как да знае, че студентът му Тиъдър Качински е бъдещият неуловим обществен враг „Юнабомбър“.

Хакери, кракери

Куайн е достоен предшественик на всички хакери и кракери. Любимото му четиво били трите тома формули – PRINCIPIA MATHEMATICA на Бъртран Ръсел и Алфред Уайтхед.

През 1951 г., когато в САЩ излезе книгата на Куайн „Две догми на емпиризма“, в Софийския университет, в голямата аудитория под „супника“ (сега там е английската библиотека) академик Тодор Павлов вдигна високо очилата си и каза:

„Не са очилата ми, които виждат; аз виждам с тях! Който вярва на реакционните измислици за компютри и кибернетика, няма място тук.“

Наистина нямаше, изпитах го на гърба си. Бях се добрал до „Кибернетика“ на Норберт Винер и не я бях разбрал докрай, но след 25 години разбрах, че се произвеждат компютри. И че на Бъртран Ръсел, съавтора на тритомника с формули, му прикачили прякора „Бърти – тройните гащи“.

През студената война генерал Лорис Норстад и други натовски умове прегърнаха доктрината за изнесената напред отбрана и стационарното оръжие. „Отбраната на предния край“ предвиждаше американски балистични ракети на стартови позиции в Западна Европа, а „стационарното оръжие“ беше да се заложат в Германия ядрени мини и при евентуално съветско настъпление НАТО да ги взривява дистанционно.

Натовските умове не се досещаха, че ще предизвикат движение за ядрено разоръжаване и в него ще участват умове като Бъртран Ръсел. Ройтерс разпространи снимки как бобитата отнасят великия старец към арестантската камионетка.

– Не се боя, че като седя на паважа, ще настина – каза той после пред Би Би Си. – Обувам термочорапи, връз тях новия си панталон, върху него стария панталон.

Куайн и Ръсел били убедени, че МАТЕМАТИЧЕСКАТА ЛОГИКА е нужна на философията, която трябва да се отърси от лошия си навик да канонизира нечии прозрения и да се превръща в идеология. Питам се – не е ли тъкмо крахът на идеологиите философската характеристика за ХХ век?

Дот-комунизъм

А Куайн не се питаше за нищо, понеже в клавитурата на пишещата си машина той поискал да му добавят алгебрични знаци и те му казали: добре, може, само че те ще са на мястото на някои от препинателните знаци. Той се съгласил. Казал, че може да мине без въпросителна, понеже борави с величини, които не са под въпрос. И без удивителна, понеже тя няма да направи вярното по-истинно.

При определяне на истиността Куайн приложи метод, който сега е наричан „куайнизиране“. През 1990 г. Валентин Горанко и Соломон Паси съставиха сборник „Сказки по логика“. Естествено, вътре е и куайнизирането. Вътре е и разказът „Градината с разклоняващите се пътеки“ на Хорхе Луис Борхес, който, вече полусляп, ме питаше във фоайето на парк-хотел „Москва“ кога и къде съм го прочел – сутрин или вечер, вкъщи или другаде, а аз не можех да си спомня, нито да разбера какво значение може да има това.

В сборника „Сказки по логика“ са и картините на холандеца М. Ешер, който си правел шеги с перспективата и гравитацията. Но най-интересна ми е задната корица. Тя е факсимиле на афиш, отпечатан много преди академик Павлов да ни размаха очилата си. Умиляваш се, като прочетеш афиша:

„Математици ще изнИнисатЪ сказки по логика достъпни за ученици, полезни и за академици в домогването на човешкия духЪ към истинитЬ на разума; съблазънЪ за произволна замислена душа.“

После, през 1989 г. едноетажният философски институт зад двореца стана дисидентско гнездо. После философът Желю Желев стана президент на България. Добрият борец Боян Радев** стигна до дома Витгенщайн. Лошите борчета станаха застрахователи. Мони Паси, който ми беше подарил сборника, стана натовец. И векът свърши. С оспорвана глобализация, с Интернет и с dot.com – „дот-комунизъм“ на езика на компютърджиите от Калифорния до Кантон.

–
* През Втората световна война Уилърд Куайн служи във военното разузнаване на американската армия, работата му била два дешифрира съобщения от немските подводници. Получава чин лейтенант, командир (бел. ред.).

** Шампионът по борба Боян Радев, известен и като голям колекционер на картини, от края на 90-те в продължение на 7 години е на работа в Българския културен център във Виена „Дом Витгенщайн“ (бел. ред.).

 

В. „Сега“, 24 януари 2001 г.