Не вярвам в призраци, но те ме плашат. Ето как и защо. Червената армия я организирал Лев Давидович Бронщайн (Троцки). Той бил майстор на червения терор срещу белия. Сталин излязъл по-майстор – пратил в Мексико един агент, който забил в главата на Троцки алпийски пикел.

Сталин искал голяма армия, Троцки бил за силно мотивирана високомобилна армия, способна да интервенира по света там, където възникне революционна ситуация. Доктрината му фалира, когато интербригадистите не успяха да спасят Испанската революция (1931-1939) и през 1940 Троцки бе убит.

Mais Trotski еst un revenant. След 28 години призракът му се всели в главите на новите троцкисти от бандата „Баадер-Майнхоф“, „Фракцията Червена армия“ и други терористични групи в Европа. Те вилняха от 1968 до 1977 и на свой ред бяха забравени, когато светът се сдоби с друг тероризъм – ислямския.

Няколко десетилетия фантомът на Троцки бродеше там, където бродят фантомите. В края на ХХ век той за втори път намери къде да се всели. В главите на хора от Новия свят.

Ще проверим дали това парадоксално твърдение е вярно чрез тест, състоящ се от два въпроса.

– Троцки не бил съгласен с Ленин, че революцията е възможна в една отделно взета страна и искал износ на революция. Сега да си наденем шапките за мислене и да помислим кой след 1989 се залови с износ на капитализъм и демокрация.

– Маркс очаквал революцията да победи в най-напредналата и индустриализирана страна с най-многочислен пролетариат, а не в изостанала Русия. Троцки искал елитна, високомобилна армия, способна да подкрепи перманентната световна революция, където има революционна обстановка. Сега да помислим кой в по-ново време прегърна доктрината за армия от ненаборни професионалисти, в състояние да нанасят удари с хирургична точност по всяка точка от земното кълбо, като водят едновременно една малка и две средно големи войни.

Както и да сте отговорили на двата въпроса, ще се осмеля да добавя още сега, че доктрината („хирургически точни удари“, „една малка и две средни войни, водени едновременно“ и т.н.) не сработи на Западните Балкани, нито в Афганистан, а в Ориента бе фиаско. Навсякъде работата се оплеска.

Потроши ли новият троцкизъм някоя страна, коалициите на желаещите (да събират счупените парчета) са безсилни. Военните победи се оказват политически провали.

Трансатлантическите отношения ще се вгорчат, ако САЩ бъдат изправени пред дилемата да бомбардират Иран или да се примирят с иранската атомна бомба. По въпроса за обогатения уран Иран щеше да бъде по-отстъпчив, отколкото е Северна Корея, ако не виждаше, че САЩ са в затруднено положение в Ирак и че след едномесечна война в Ливан, Израел е принуден да преговаря с иранското протеже „Хизбула“. Значи троцкистката доктрина на Вашингтон е контрапродуктивна.

Буш-джуниър си простреля крака и морално. Вярно, неморално беше „Хизбула“ да обстрелва израелците с катюши, Русия да руши столицата на някогашната Чечено-ингушетска АССР, тъй уместно наречена Грозный. Но във война никой не остава кацнал на морален пиедестал, висок колкото пиедестала, на който Чапа постави статуята на София до банката срещу „Шератон“.

„America has used cluster munitions in Iraq, Afghanistan and Kosovo. Israel used them in past campaigns in Lebanon. Russia used them in Chechnya. The majority of the unexploded bomblets that UN teams have found there so far have been American-made.“ (The New York Times, Published: August 27, 2006). Става дума за бомбички не по-големи от батерийки. Разпръсва ги бомба-майка или ракетна глава-носител или артилерийски снаряд. Миналата седмица екипи на ООН установиха, че повечето клъстърни бомбички, разпръснати от Израел над Ливан, са произведени в САЩ.

Всички оръжия убиват или осакатяват, но cluster munitions са особено отвратителни. Децата ги мислят за играчки и се осакатяват. Простете ми, че се повтарям: едно време моят съученик Славчо се осакати от такава (тя приличаше на писалка „Мон-Блан“). Славчо живееше на „Паренсов“, но я намерихме до един улук на „Патриарх Евтимий“ тъкмо срещу „Попа“, след нощна английска бомбардировка над София.

Аз съм против световния неотроцкизъм. Смятам го за едно от превъплъщенията на тероризма. Мисля, че на България той е отредил обслужваща роля. Мисля, че България води безгръбначна външна политика и това трябва да се промени.

В. „Сега“, 30 август 2006 г.