Радой Ралин живееше в четвърти блок, аз в съседния и пътищата ни се пресичаха в пространството между кино „Изток“, ул. „Латинка“ и уличката, която носи името на убития след 1944 хуморист Райко Алексиев. Радой пристъпваше достолепно и гласовит като стентор, отдалеч се провикваше „Чок селям!“. Свикнал беше да общува с приятелите си Дучо Мундров и Борис Димовски, които недочуваха. Насъбираха се минувачи и се намесваха в разговора ни. Радой беше крачещ моноспектакъл.
В неговата стаичка в четвърти блок не беше толкова интересно – или на мен така ми се струваше, понеже там не ми даваха да пуша и се пиеше билков чай, в който Радой сипваше няколко давилови капки, и аз трябваше да се съгласявам с него и с Дучо, че чаят е много хубав. За Радой беше нищо да тръгне към Орлов мост да посреща пристигаща особа. Останахме на две мнения дали е по-смислено да минеш по Орлов мост и да говориш с царя, или да минеш по „Царя“ и да говориш с Орлов мост.
При последната ни среща пред киното аз се изсулих през обръча от зяпачи, щото Радой заразказва на всеослушание как на закуската с Митеран във френското посолство поднесли омлет с трюфели, пък Желю помислил трюфела за картоф и го избутал от чинията си, щото не искал да яде омлет с картофи.
Но преди това Радой ми беше разказвал за Милчо Левиев и за джаз и за Сами Дейвис. Аз харесвах Сами Дейвис, понеже през студената война всяка вечер слушах на къси вълни The Voice of America Jazz Hour. Водещият Willis Conover говореше с апломб като Левитан, когато вторият казваше „Говорит Москва!“, само че в бас-баритона на Уилис имаше онази пресипналост и топлота, която идва след безброй цигари и чаши уиски. Май че умря от рак в гърлото.
Водещият Уилис Кановър представяше Сами Дейвис като певец, танцьор, комик и шоумен номер едно на всички времена. Но не от Уилис, а от Радой научих, че Сами Дейвис бил Порги в операта „Порги и Бес“, че бил и онзи, дето му забравих името, в мюзикъла Stop the World – I want to Get Off. И че Майкъл Джаксън възпява Сами Дейвис в хита си You were there, before we came/You took the hurt, you took the shame.
По радиото не можех да видя, че Сами е черен, засмян и танцува като гумен човек. Чувах го само как пее и казва, че е едноок негърски евреин, и следва смях не на запис (canned laughter), какъвто пускат сега по елмедиите.
Радой ми разказа, че Сами бил от нюйоркския Харлем и се родил от баща негър и майка порториканка през рагтайма. Значи, през бума на 20-те, ако така предпочитате, или през бумтящите 20, както аз предпочитам. Израснал грижливо пазен от расизма, докато го взели войник. В автомобилна катастрофа загубил лявото си око. В болницата неговият приятел Еди Кантор му прочел историята на евреите – как въпреки гоненията те не губели волята си за живот и оцелявали. Сами решил, че negritude е като юдейството и станал евреин. Заплашвали го по телефона, но не за това, а понеже се оженил за шведската актриса Мей Брит, когато в 31 от 50-те щата междурасовите бракове били забранени. Влязъл в Rat Pack на своя приятел Франк Синатра и тръгнал с певицата Лола Фалана, после преподобният Джеси Джаксън го оженил за танцовата му партньорка Алтовайз Гор.
Заради филма Poor Devil Сатанинската църква (the Church of Satan) въздигнала Сами Дейвис в почетен уорлок втора степен (Warlock II°).
Радой Ралин разказваше също за алкохола, кокаина и жените около Сами. Всички познаваха Радой, но малцина подозираха как той разказва за Джанго Райнхард и други джазмени.
Какво ли щеше да каже Радой, да беше жив да види сегашните мохамедански изстъпления около няколко датски карикатури? Може би щеше да оправдае мюсюлманите, нали ме поздравяваше с „Чок селям“! Или не, нали го погнаха за карикатурата на Борис Димовски – прасенцето с опашчица като подписа на Първия в „Люти чушки“.
Димовски поиска да представя във Военния клуб неговия сборник. После ми каза: „Това, дето ти го каза за мен, беше много хубаво. Не го чух, щото ми свърши батерията на слуховия апарат, ама беше много хубаво. Пък Радой ми звънна, че тръгва, пък вместо тук, отишъл у нас, представи си…“
– МНЕНИЕТО МИ НА ПРЕВОДАЧ:
Аман от тази „бомба в тюрбана на Мохамед“! Казва се чалма. В империята носели чалми, докато един султан, за да си напълни хазната, направил фабрика в град Фес (Мароко) и наредил правоверните да сменят чалмите с фесове. От Фес са и фамилиите Фаси и Паси. Питайте Соломон Паси, ако мислите, че това има значение. Аз мисля, че няма.
– МНЕНИЕТО МИ НА КОМЕНТАТОР:
Ислямисти нарекоха първия пакистански ядрен опит „бомбата на Аллах“. Злорадстваха на 11 септември 2001. Неуравновесеността, която проявиха по повод на безобидните датски карикатури, е още един повод за превантивен удар над иранските съоръжения за обогатен уран.
В. „Сега“, 9 февруари 2006 г.