Семантиката е за значението на думите. Познанията ми по семантика са нищожни, направо нулеви в сравнение с Хердеровите. Йохан фон Хердер е по-известен като поет и философ. Когато казвал, че нещо е „идиотско“, Хердер искал да каже, че то е точно и, едновременно с това, характерно.

А, да ви предупредя: не четете по-нататък, ако темата не ви е интересна. Ще разкажа само къде и как се натъквах на думата идиот. Нищо забележително. „История без смисъл, разказана by an idiot“, както Шекспир написал в „Макбет“.

Впечатлих се едно време, когато чух един американец да нарича своя телевизор the idiot box. Може и идиотска кутия да е телевизорът, но за спортни състезания в реално време телевизията няма съперник. Напоследък включих телевизора си два пъти – когато „Левски“ играеше с „Удинезе“, и преди това, когато на Зимната олимпиада играеше българската двойка фигуристи.

И двата пъти установих – за моя изненада, – че съм видиотен националист. И двата пъти си казвах: има световна конспирация против българите. Спортните съдии са си наумили да ни ощетяват.

Не бях виждал „Удинезе“, нито съм стъпвал в Удине. Научих, че има такъв град в центъра на историческа област Фриули, когато превеждах „Сбогом на оръжията“ на Хемингуей. Там бил италианският щаб през Първата световна война, която разкъсала на парчета Хабсбургската империя. Хемингуей разказва какви идиотски работи стават на война и поради войната и после, за да каже, че някоя жена има прекрасни коси, той пишеше „тя имаше коса като на фриуланска селянка“ и аз не го питах защо – питах го само какъв смисъл е вложил в една или друга дума – и после съжалявах, че не го питах, както всички ние съжаляваме за онова, което не сме направили, докато някой е бил жив.

Роденият през 1919 лорд Карингтън (сега 87-годишен) още е жив. В неделя чух как го разпитват по БиБиСи във връзка със смъртта на Милошевич. Не съм се срещал със Слободан Милошевич, но разговарях надълго с Мира Маркович, която казваше същото, което нейният съпруг мислеше:

„Лошо е това страната да се разкъсва на парчета. Ако майка ти беше словенка, а баща ти черногорец, ти беше югославянин. Като я няма Югославия, ти какъв си? Сам не знаеш. Ричард Холбрук няма да ни уплаши. Американците не са такива идиоти, че да ни бомбардират.“

Сър Питър (лорд Карингтън) умее да разказва, но не е писал книги като Хемингуей, защото е бил военен министър и първи лорд на адмиралтейството при Чърчил и Идън и Макмилън и Хюм и водач на консерваторите и шеф на камарата на лордовете и директор на Barclays Bank и на Schweppes и на Daily Telegraph и председател на тайнствената група Bilderberg и не знам какво още е бил.

Когато беше в София, той вече не беше генерален секретар на НАТО (щастливец, измъкна се преди бомбардирането на Белград), но прие нашия телевизионен екип „Наблюдател“ в къщата на белгийците на бул. „Патриарх Евтимий“, щото, нали, НАТО – Монс – Брюксел. Пиеше си уискито чисто, без лед и сода и без капчица притеснение отговаряше, каквото и да го заговориш.

„Войната ли? Все идиотски са моите истории от Втората световна война. Когато тя свърши, 60 часа седяхме в танка. Едната верига скъсана, войната е свършила, а ние не излизаме от танка. Щото, нали разбираш, идиотско е да те убият, след като войната е свършила. И, щото не излизаме от танка да отидем по нужда и всичко вършим вътре, в танка стана very messy. Смрад.“

И на лицето му, вместо дотогавашното приветливо безразличие, се изписа погнуса и той пак посегна към неразреденото уиски.

Миналата неделя по БиБиСи върти го, суче го водещият да изтръгне от лорда, че един-едничък Милошевич е изчадие на ада, а не се получава. Старецът във форма и си знае своето:

„Добре е, че Милошевич умря. Добре за него, естествено. Той стана лош. Един от многото. Станаха лоши работи (на 12. 03. 06 по „Дойче веле“ вече бяха казали, че следи от обеднен уран в два неидентифицирани трупа са помогнали на разследващите органи да установят, че се касае за румънец и българин). Трябваше да оставим Милошевич на сърбите. Ще го съдят ли, ще го величаят ли – тяхна работа.“

И след това – с акцента на Итън и Сендхърст – лорд Карингтън произнесе по БиБиСи думите Victor’s Justice. Правосъдието на победителя.

Шапо, майоре! Изглежда в Итън или в Сендхърст са ви разправяли как, оглеждайки полето край Waterloo, Уелингтън казал:

„Няма нищо по-тъжно от поражението. Освен – може би – победата.“ Но тези думи са редактирани. Той всъщност казал няма нищо „по-идиотско“ от … и т.н.

В. „Сега“, 16 март 2006 г.