Графитите са драсканици. Ала не всички драсканици са графити. Виждаме ги по кооперациите на улица „Славянска“, Софийския университет и Паметника на съветската армия; по вратите на стадионите и обществените тоалетни. Има ги по цял свят.

Не. В Тамбакумба (Западна Африка) не видях графити. За да драскаш, трябва да си грамотен. Божидар Димитров гордо ми разказа как при разкопки сме открили сексграфити.

През 2019 г. повечето българи ще са неграмотни и няма да могат да пишат графити.

В моята махала – около улица „Латинка“, пишат „Fuck the sistem“. Нямам възражения освен за правописа; пише се „system“.

Отивах на гости на Николай Хайтов и по пътя от Асеновград за Яврово спрях при Асеновата крепост. Драсканиците вътре са стари – не със спрей, а изчегъртани с ножче върху стенописите.

„…МЪР…А…ШИЗМ…“ (Смърт на фашизма, вероятно).

Останалите са аполитични:

„ЦЕЦКА И ПЕПО БЯХА ТУК – …ВГУСТ, 19…Г…ИНА.“

Аполитични са и графитите, които томитата (британските войници) изрисували по тунела източно от Тора Бора, където американците търсеха Осама бен Ладен:

„ТУК БЕ ДЖЕРЪМИ ОТ ТИПЪРЕРИ, 1919.“ И днес понякога в ефира звучи песничката IT’S A LONG WAY FROM TIPPERARY (далеч е Типърери, далеч е най-сладкото момиче, което познавам).

От дупето на Мери…

Но там, на пакистанско-афганистанската граница, пише:

ДАЛЕЧ СЪМ ОТ ТИПЪРЕРИ

И ДУПЕТО НА МЕРИ.

Местните хора, пущуните, не са оставили графити. Някои графити са като „евъргрийни“ – появяват се в нов аранжимент. В нюйоркското метро видях (почти) същия надпис, който бях видял 30 години по-рано в Токио:

„STOP THE WORLD, I WANT OFF“

Японският вариант беше:

„STOP THE WORLD, I WANT TO STEP DOWN“ (Спрете света, искам да сляза).

През 80-те години върхът на графитния снобизъм беше в Копенхаген. Светнали от чистота къщи в богаташки квартал; градината и входната алея – като облизани, а на вратата собственикът си изписал името със спрей. Стил графити – колко шик!

И визитки на груба хартия, проста като амбалажната (да личи, че е рециклирана – вижте ме колко съм екологично просветен!), а името като изписано със спрей. Имитира графити. Епигонство. Менте по нашему.

Китайските дадзибао през културната революция не бяха графити, а свирепи призиви – например: „ДА СЧУПИМ КУЧЕШКИТЕ ГЛАВИ НА БАНДАТА НА ЧЕТИРИМАТА!“

В София и Белград се срещат графити на английски. Софийските – също като японските – са внос, но белградските, макар на английски, са местна субкултура. През 80-те години най-масовият беше:

„WITH TITO FIT, WE HAD PLENTY OF SHIT“ (Докато Тито беше във форма, имахме много лайна).

През 90-е години по-популярен стана:

„WHEN SLOBA AWOKE, WE HAD NOTHING BUT COKE“ (Когато Слобо се събуди, нямахме нищо освен кока).

…до чалгата и рапа

В Белград научих от Александър Жикич, че прародител на графитите не са лозунгите на АГИТПРОПА (Отдела за агитация и пропаганда). Графитите не пропагандират, те констатират. Анонимният драскач не пише за слава, нито за пари. Той иска да сподели своята словесна находка с друго човешко същество; да го развесели или скандализира.

„SLOBA IS HOURS“ – (ours = hours: Слободан е наш = Слободан е часове – т. е. бави се, не си отива).

„LONG LEAVE COMRADE SLOBA!“ – (live = leave: Да живее др. Слобо = Дано задълго го няма другаря Слобо).

През бомбардировките 1999 г., вместо да пишат, както софиянците „FUCK NATO!“, белградчани рисуваха по гърдите си мишени и надписи „TARGET“. После по стените се появи горчивата двусмислица:

„WE’VE PAINTED IN VAIN“ – (pained = painted: Напразно страдахме = напразно рисувахме).

У нас пишещите и говорещите са „интелектуалци“, в Лондон те са „the chattering classes“ (бърбораните), което по ми харесва. Ние, софийските бърборани, обобщаваме като народопсихолози – българинът бил такъв или онакъв, иска еди-кое си, пък не съзнава еди-какво си. Но ако ме питат „Кой отразява по-вярно народната душа – бърбораните или графитите?“, ще избера графитите.

Мислим сърбите за по националисти от нас, но в Белград англоезичните графити са много, в София – малко. Преди години на булевард „Патриарх Евтимий“ софиянчета си направиха кът на Джон Ленън и се почна скудоумно разследване: „Кой го е направил? Защо го е направил?“

„JOHN, WE LOVE YOU“ хич не е мисловна находка. Но драсканиците против „Левски“ и „ЦСКА“, против СДС и БСП също не са; и са много по-лоши, понеже бълват омраза като „…МЪР…А…ШИЗМ…“.

А белградската субкултура срещна рапа и чалгата с:

„DON’T LISTEN, DIE A NATURAL DEATH!“ (Не ги слушайте, умрете от естествена смърт!).

Защо нямаме такива хрумвания? Все едно на какъв език? Или имаме, но аз не ги знам? Кажете ми.

 

В. „Сега“, 16 януари 2002 г.