В мюзикъла My Fair Lady професорът по фонетика Хигинс учи младата цветопродавачка Елиза Дулитъл да говори като дама от висшето общество, кара я да повтаря In Spain the rain is mainly in the plains, тя е схватлива, той триумфира: She’s got it!

В българския учебник по правоговор има по-хитри трикове. Когато говорех по радиото и телевизията, можех да изговоря „Крал Карл и кралица Клара крали кларинети“. Но аз не можех като Мики, говорителя Димитър Игнатиев да кажа без запъване „Биволарю биволарино, не набиволарува ли се?“.

Когато чух, че депутатите избират омбудсман, опитах се да изговоря „Омбудсмане омбудсманино, не наомбудсманоналува ли се?“. Не успях.
Узнах, че избрали Мая Манолова за … за … не знам за какво. Да е омбудсманка не е, да е омбудсманица – също не е. Язи не знаем как е, ама и така не е, рекъл шопът.

Ето защо не е така. Започнахме да казваме бизнесмен, бизнесменка, но така не може: на английски е бизнесмен, бизнесуман. „Бизнесменка“ е все едно да кажеш „бизнесмъжка“. Затова започнахме да казваме бизнесдама. Значи „омбудсмадама“ трябва да наричаме обществената защитничка, мисля. Но по-добре да не мисля, мисленето е вредно за здравето. Няма лошо, че на мястото на Константин Пенчев избраха жена, тя е пишкин жена, тя с голи гърди ще ни брани.

Не щеш ли, едни клоуни рипнаха против омбудсдамата. Тогава се сетих за разказа „Ах, съдбо, съдбо“, в който Чудомир ги е изтипосал, преди те да се родят. Дори уцелил имената им. Вместо Радан и Зеленогорски, Чудомир написал Ради и Зеленлистеца.

Да бях англичанин, щях да кажа: This is uncanny. Да бях немец, щях да кажа: Das ist unheimlich. Но аз съм българин, изгубих ума и дума пред това ясновидство на Чудомир.

Това стана завчера, когато изгря Синята Луна, знамение небесно, тоест явление небесно, при което в един календарен месец има второ пълнолуние, обясниха астрономите. Пък аз знаех само, че Once in a Blue Moon е нещо, което се случва от дъжд на вятър, и че Dean Martin и Nat King Cole пееха Blue moon/ You saw me standing alone/ Without a dream in my heart/ Without a love of my own …

Да бях знаел, че Чудомир освен хуморист е и прорицател, аз щях да го питам как го прави, но не го питах, понеже, когато нашите ми казаха: „Този на отсрещната маса е Чудомир“, той изглеждаше човек като другите в бирария „Хладна почивка“; ядеше агнешки момици на скара като мен, с тази разлика, че той пиеше червено вино, а аз лимонада, понеже бях малък.

За разлика от шопа и от Чудомир аз научих един куп купешки думи, понеже колкото повече купешки думи изговаряш, толкова си по-учен. Но аз не съм толкова учен, колкото професор Ото Йесперсен. Не мешайте Йесперсен с българските евроатлантически йес-пърсъни. Йесперсен е един датчанин, дето знаел, че на санскритски език е било „сатиан“, на „олд норс“ станало не знам какво си, на английски станало „сит-даун“, на български – седни.

Седни си на дупето, дупетатино, все едно дали си straight или gay. Не „ваканцувай“, както ти казваш на дупетатски newspеаk.

Когато видях Чудомир в бирарията, и аз ваканцувах. После писахме съчинение в клас, сега казват „есе“, на тема „Как прекарах ваканцията“. Аз написах: „През ваканцията беше много хубаво, понеже не ходех на училище и по цял ден играех“. Точка. Кратко и ясно. Искрено и вярно. Но учителката не ме похвали. Смъмри ме. Зарекох се повече да не пиша съчинения. Господ ме наказа цял живот съчинения да пиша. Но аз съм инат, отказвам на издателствата, които искат да ми издават писаниците, обяснявам им, че не съм писател, а читател. Графомани наспорил Бог. Обяснявам, че не пиша есета, а писаници, защото есета е писал Монтен.

Сега за омбудсдамата е въпросът. „Това е въпросът“, рекъл Хамлет Принц датски в прочутия си монолог. В монолог, понеже никой не искал да влиза в диалог със скучен събеседник като него, естествено. Но този Хамлет бил разбрал, че в политиката за каквото и да става дума, става дума за пари. Данъчното облагане и събираемостта на данъците и тогава били важни. Майсторлъкът е да ги събереш. Да проверяваш дребния фамилен бизнес, да пишеш закон, бирници да проверяват кой не си плаща данъците, контрольори да контролират бирниците, комисия да контролира контрольорите, както ние правим – кауза пердута. Чичото на Хамлет, който, за да стане крал, убил краля – брат си, бащата на Хамлет, и се оженил за неговата вдовица, майката на Хамлет, бил практичен. Вместо да е крал, крадящ кларинети, крадял злато. Селяците и рибарите произвеждали храни и солена херинга. Изкупвачите ги ограбвали. Корабособствениците ограбвали изкупвачите. Пиратите ограбвали корабите, продавали заграбения товар за злато. На връщане от далечни земи ги засичал кралският флот, обесвал пиратите на реите на мачтите и хоп – златото в съкровищницата в замъка Елсинор.

Майсторлъкът на краля бил умерено да беси пиратите, да не ги избесва до крак, защото после откъде злато. Както ние преследваме корупцията умерено. Пиратите били тогавашните мутри, те били полезни.

Ако щете вярвайте, най-големите шекспироведи в света се заинтересуваха от тези мои обяснения. Бяхме в замъка на Хамлет – Елсинор, който на датски се казва Хелсингьо. Професор Jones, световно светило в шекспирознанието, ми предложи заедно да напишем това и за алкохолизма. Ровихме се в домакинските книги на замъка, открихме, че дажбата на монахините включва литър рейнско вино дневно, на монасите се полагали два, на войниците от стражата три, за кралското семейство без ограничения. Тогава нямало дрога. Останалото са подробности. „Останалото е мълчание“, казал Шекспир.

PS:

Херингата е сельодка, която е класическо мезе за водка, но вие казвайте херинга, не сельодка, за да не ви обвинят в русофилство. Нито казвайте килка, копърка, трицона, цаца. За да сте политкоректни, казвайте атлантически шпроти, за да сте евроатлантици. Този Post Scriptum аз поднасям на моята маса като рибно междуястие, entremet de poisson.

В. „Сега“, август 2015 г.