През 1984 един писател описа онова, което се случи на 11 септември 2001, ние го преведохме и читателите го прочетоха.
Това лаконично разюме е, за да не четете по-нататък, ако историите за духове не ви интересуват.
През осемдесетте години ние се събирахме в клуба на преводачите на ул. „Солунска“, а писателите в – тяхното кафене на ул. „Ангел Кънчев“, известно като „Сивото поточе“. Хубавите книги бяха някакъв заместител на липсващата опозиция и се продаваха с връзки под тезгяха. Такъв беше духът на времето.
Тази есен висшата англоезична мода е да не казваш „духът на времето“, а Zeitgeist, както е на немски. С усет към Zeitgeist финансовите коментатори демонстрират чувството си за хумор:
„Есента не е добър сезон за фондовите пазари – ха-ха! (борсовите сривове от 1929 г. и 1987 г. бяха през октомври).“
Може и да са прави; не зная. Но зная, че есента е добър сезон за жените и за индианците. Справка: бабье лето по руски, Indian summer по американски.
В един слънчев ден на нашето циганско (или ромско?) лято 2002 по Класик Еф Ем радио звучаха Циганските (ромски?) напеви на Сарасате и аз прочетох, че на варненския пазар Краси Христов изкарал една много голяма тиква, а някакъв фермер от не знам кой си американски щат отгледал още по-голяма тиква и от нея щял да направи фенер за Халоуийн.
О-хо, казах си. Пак…
Ние обяснявахме под линия Халоуийн и най-добре го обясни Иглика Василева, когато превеждаше „Жития на поети“ от Е. Л. Доктороу. Халоуийн е нощта срещу последния ден от годината по древния келтски календар, когато излизат всички духове, призраци, вещици, вещери и т. н. През християнизацията духът на времето повелявал да християнизираш езическия празник, не да го забраниш. Така направили не само с Коледа, а и с Халоуийн (31 октомври). Обявили го за Всех святих. Хитри попове, ей!
Дай бонбони…
В навечерието на Халоуийн децата се костюмираха като духове, призраци, таласъми и т. н., тропаха по хорските врати и викаха: дай бонбони, че духът ще те подгони.
Разказвам в минало време. Сега, мисля, витае друг Zeitgeist. Не съм виждал Америка след 11 септември 2001, но ми казват, че сега там родителите не си пускат децата да ходят маскирани по улиците. И хората не им отварят вратите си. Страх ги е. На летището трябвало да се събуеш; изсипвали ти всичкия багаж от куфара да го прегледат и какво ли не. Прави са. Как да не засилят мерките за сигурност след онова, което им се случи. А като си помисля как беше едно време:
– Заповядайте, сър. Поднасям ви извиненията на коменданта на базата, който днес отсъства и няма да ви разведе лично. За нас е чест, че ни посещавате. Всеки американски данъкоплатец има право да… Не съм американец, журналист съм. Олрайт, сър, както желаете, сър. Искате ли да видите как действат системите за…
Тогавашният български Zeitgeist не беше такъв. Моментално те арестуваха, ако неволно се приближиш до военен обект.
…че духът ще те подгони
В „Сивото поточе“ си разказваха вица за чукчата, дето не бил чел нито Пушкин, нито Толстой, понеже бил писател, не читател. Пък аз бях станал професионален читател. Поради прищявка на съдбата или на хора, които си бяха присвоили нейната роля, останах без щатна работа и четях книгите, които издателство „Народна култура“ получаваше по световния книгообмен. Стотинка за прочетена страница. Всяка седмица отнасях торбичка с книгите, които бях прочел, и напълвах торбичката с други книги, за да кажа кои да се преведат. Така излязоха много от книгите, които се продаваха под тезгяха.
Между тях бяха книгите на Е. Л. Доктороу. „Рагтайм“. „Езерото на гмурците“, което може да се преведе и „Езерото на глупците“, понеже е Loon Lake. Също „Жития на поети“ и „Световно изложение“.
В „Жития на поети“ (написана през 1984) смъртта долита от въздуха, насочва се към Ню Йорк, засилва се към Манхатън, на висока скорост връхлита Световния търговски център и го обгръща в „страшна огнена вихрушка“ (стр. 132 от българското издание).
Онзи ден видях „Жития на поети“ на площад „Славейков“; антикварите я продават за левче. Всъщност какво е да си поет? Да смесваш думите с музиката? Да провидиш незримия за останалите хора Zeitgeist?
Нямам отговор. Сегашният Zeitgeist е да се търсят и разплитат рой конспиративни теории. Барака, поетът лауреат на Ню Джързи, ще отговаря защо написа стихотворение, че израелците, работещи в Световния търговски център, били предупредени да не отиват на работа на 11 септември.
В „Жития на поети“ от Доктороу има още едно пророчество. Както си вървял из Ню Йорк, той се натъкнал на жив и дишащ анахронизъм. Един човек седял на една пейка в парка и четял книга. Нормалната гмеж слушала уокмени (когато върви) и гледала телевизия (когато не върви).
В. „Сега„, 23 октомври 2002 г.