Жени Божилова и Николай Хайтов живееха на улица „Латинка“ на стотина крачки от нас и аз през вечер киснех у тях, понеже с Жени превеждахме книгите на Гор Видал и редактирахме преводите на другите преводачи на Видал. На по-долния етаж живееха Андрей Луканов и жена му Лили. Луканов донесе бутилка водка, в която пуснал лимонова кора и Лили каза, че това той го бил научил, когато следвал в Москва, а Луканов каза, че така водката ставала по-пивка. Аз се надявах да науча от него нещо по-важно, понеже в България назряваха промени, но разговорите ни не стигаха по-далеч от лимоновата обелка и защо когато Николай Хайтов стъкне огън, камината бумти, а когато аз – едва тлее.

Луканов спомена „Supply side economics“ и „There is no free lunch“. Свързах тези думи със слуховете, че съветници от САЩ съветват Луканов как да стане преходът към капитализъм и наострих уши; нали бях резидент на четири разузнавания, както ме иронизираше тогава Кеворк и аз не му се сърдех, понеже, когато ме изгониха от БТА и беше невъзможно с преводи само да храниш семейство, Кево ме взе в неговата „Всяка Неделя“.

От преводаческите си справки знаех, че мантрата „Няма безплатен обед“ се появила през 1938 в излязла не знам къде си статия, препечатана в „The York Times Magazine“ през 1949. Поразрових се; нали съм пишман икономист (следвал съм политикономия): През 1975 излязла студията на Милтън Фридман „There’s No Free Lunch“.

Според Кейнс, за да живне стопанство, което е в криза, трябва да напомпаш пари за потребителско търсене; тогава ще живнат и „the suppliers“, доставчиците на стоки и услуги.
Съплай-сайдърите казали: „Наопаки! Да налеем пари на съплайърите и парите „ще се процедят отгоре надолу“ (will trickle down) към обществото.

Защо не нарекли тази политика „trickle down“, а я нарекли „supply side“?
Бюджетният директор на САЩ Дейвид Стокман (в интервю, публикувано в „The Atlantic“ 1981) отговорил, че „процеждането надолу“ („the trickle down“) щяло да е „непродаваема“ формулировка на данъчната политика, затова я нарекли „съплай-сайд“.

Струва ми се, че спасяването на фалиращите напоследък „съплайъри“ с пари на данъкоплатеца е съплай-сайдърство, без да се осмелявам да твърдя, че по-успешна би била линията на Кейнс, Рузвелт и Хитлер.

През 1932 Ф. Д. Рузвелт станал президент и въвел федерална програма за заетост (гигантски хидропроекти и пр.). Хитлер с „Работа за всички германци“ ги впрегнал да правят автостради, които и днес ми се струват хубави. Валмар Шахт, легендарният гуверньор на Райхсбанк, спрял шеметната инфлация. След войната US грабнаха мозъци като Шахт и Вернер фон Браун, а СССР грабна заводски машинарии, които дори не знаеше как да пусне в действие, но това е друга история.

Премиерът Б. Борисов не лъже, когато казва, че е десен. Във всеки случай той върви по съплай-сайдърския път, който се оказа кьорсокак при Луканов.

Няколко дни след водката с лимоновата обелка трябваше да говоря с Гор Видал. На телефона се обади някакъв друг и той (другият) слезе на рецепцията и аз му казах, че в България ще преведем още една книга на Гор Видал, но се колебаем коя да изберем. „Другия“ ме настани във фоайето и каза, че ей сега ще доведе Гор Видал. Не разбрах дали Другия е бодигард или литературен агент или „интимен приятел“ на Гор Видал, както говореха злите езици.
Другия държа стола на Гор Видал да седне, оправи му яката на ризата и също седна. С Гор Видал се разбрахме да преведем „На живо от Голгота“. Когато поисках да платя, Другия ме спря.

– Няма безплатен обяд – възразих.
– Има – каза Гор Видал и обясни:
Едно време от Ларейдо на Юг до не знам къде си на Запад в САЩ, в разните saloons, сиреч кръчми, пиеш ли уиски, предлагали ти безплатно грамадна пържола. Щото уискито било скъпо, месото – безбожно евтино. За който има пари да пие – free lunch. За който няма – ядец!

За книгата на Видал „На живо от Голгота“ аз казах по радиото в деня на печата, че Юда трябва да е патрон на журналистите, понеже съобщил информация за Христос. Колеги скочиха да ме изключват от Съюза на журналистите, а шефът на съюза Веселин Йосифов се разсмял. Даже ми даде колонка в неговия седмичник „Антени“, „нищо, че не съм бил прав“.

И Гор Видал каза, че не съм прав. Един от учениците на Иисус бил рибар, друг бил войник, трети – митничар, а Юда Искариотски бил касиер, ковчежник и иконом на групата. Занимавал се с финансите й. Усетил, че данъчното облагане в Римската империя ще предизвика сътресение. Следователно Юда не бил патрон на журналистите, а на икономистите.

Трудно ми беше да споря с Гор Видал, понеже е трудно да спориш с човек, който знае повече от теб. А беше лесно да приема от него безплатен обяд. И безплатната вечеря после. Ей!

–
В. „Сега„, 8 октомври 2009 г.